Мотивите за употреба на допинг в спорта целят да се постигне физическо (напр. по-добри спортни постижения, контрол върху болката), психическо (напр. безпокойство, напрежение, стрес, умора) и социално (напр. натиск за резултати, приемане от групата) предимство. Тези мотиви се основават главно на човешкото социално поведение, емоции и личност. Лимбичната система на мозъка контролира инстинктивното поведение, емоции и мотивация.

Медиаторите като адреналин, норадренали, допамин, серотонин и ГАМК участват в контрола на много емоционални и умствени състояния. Повечето от психоактивните вещества действат посредством промяна или на техния метаболизъм, или на специфичната рецепторна чувствителност към тези медиатори. Допаминовите рецептори са въвлечени в търсещото удоволствие поведение (алкохол и наркотици), както и в импулсивната и агресивна активност. Специална група медиатори (ендорфини-енкефалини), структурно подобни на опиоидите, участват в усещанията за болка и удоволствие. Допаминът и адреналинът повлияват “системата за възнаграждение” в мозъка. Неприятните стимули активират “системата за наказание”, която участва в отговора “бий се или бягай”. Всички наркотици, които изкуствено създават зависимост, увеличават количеството на допамина в системата за възнаграждение. Системата за възнаграждение, участвайки в търсенето на удоволствие и еуфория, представлява възможен механизъм, отговорен за приема на наркотици и пристрастяването. Други  причини за злоупотреба с наркотици е справянето със стреса. Заучени модели на поведение могат да доведат до употреба на допинг в спорта.

Приложението на наркотици може да предизвика толеранс, зависимост, пристрастяване или ефекти на отнемане. Толерансът е един от компенсаторните механизми, които постепенно намаляват ефектите на наркотиците. Наркотичната зависимост се описва като прием на наркотик с цел да се предотвратят или намалят физичните или психологичните нарушения на отнемането (абстинентен синдром).

• Физическа зависимост възниква, когато тялото е лишено от наркотика. Лишаването води до физични симптоми като болка (опиати), много силно изразен тремор (алкохол) или конвулсии (барбитурати).
• Психологическата зависимост може да е много по-продължителна от физическата. Системата за възнаграждение играе важна роля в развитието на психологическа зависимост.

Кокаинът и амфетамините са вещества  със силна психологическа и слаба физическа зависимост. Пристрастяването е подчиняваща нужда от наркотици, независимо от нежеланите последици. Най-пристрастяващите наркотици са опиатите, кокаинът, амфетамините, алкохолът и никотинът,  действащи на системата за възнаграждение в мозъка. Оцененият риск от развитие на зависимост е

• 32% за никотина,
• 23% за опиоидите,
• 15% за алкохола и
• над 10% за канабиноидите.